Четвъртък, 20 август 2026
|
Асеновград
20°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Българска особеност - да откраднеш от строителството на пътища, да си купиш скъпа кола и да я разбиеш по лошите пътища.
Прочети още подобни вицове
25.03.2020
16.03.2020
13.03.2020
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Други
Никога не казвай "Никога".И ако някога си казал "Никога",то никога на никого не казвай,че някога си казал "Никога"!
Други
03.10.2017
2,111 прегледа
Следващ →
Още вицове
Кой как отива на рожден ден?Англичанинът: с достойнство. Французинът: с торта. Руснакът: с водка. Българинът: с приятели.Кой как се връща от рожден ден?Англичанинът: с достойнство. Французинът: с домакинята. Руснакът: на четири крака. Българинът: с остатъка от водката.Кой какво си мисли докато се връща от рожден ден?Англичанинът: "Успях ли да запазя достойнството си?". Французинът: "Дъщерята май беше по хубава". Руснакът: "Много ме биха ама и аз удрях". Българинът: "Жалко, тортата остана - можех да взема и нея".
- Даксън, пиеш толкова много? - Защото, когато съм трезвен, не мога да понасям трезвите възгледи на жена си.
Каубой влиза в бар, на една от масите трима мъж и едно куче играят покер. - Ама и умно куче! - казва каубоя. Един от играчите: - Друг път умно, като има добри карти и маха с опашка.
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Роман и Мирела се клатят на последния чин Забележка в дневника