Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Пътуват националния отбор по футбол и националния отбор по борба в двутежен автобус. Долу футболистите купонясват! Ядене, пиене, танци...
Горе борците загасили лампите и се свили на седалките. Отива при тях Емо Костадинов:
- Хайде бе, момчета, отпуснете се! И вие се повеселете малко! Я вижте какво става долу, на първия етаж!
- Да! На вас ви е лесно! Имате си шофьор! А ние като си нямаме?!