Тичал Зайо из гората, гонил вятъра. От близкия храст изкочил Вълчо умрял от глад.
- Зайо, ела бе, ела да ти кажа нещо.
Зайо се счупил от тичане, Вълчо го подгонил. По време на гонката, Зайо видял голяма дупка, прескочил я, обърнал се и видял Вълчо как се разбива вътре. Можел да избяга, но решил да се погаври. Върнал се до дупката.
- Къде си бе педал, сега ще ти пратя Мечо да те надупи! Нещастник!
Хранил го известно време и си тръгнал. След малко си помислил колко ще е яко да се върне и да направи едно клипче на гсм-то как се гаври с него. Застанал на ръба, но се хлъзнал и паднал при него...
- Лелее Вълчоо, дойдох да ти се извиня братле...
Математичката и логичката използвали хубавото време да се разходят след часовете, като се приберат през горичката на семинарията. Не щеш ли, обаче, ги подгонил някакъв загорял и те решили да се разделят, поне едната от тях да се спаси. Математичката, естествено, пресметнала най-късия маршрут до телевизионната кула, където било по-оживено и се затичала по него. Логичката тръгнала в другата посока, но мъжът бил по-бърз и я застигнал.
"И ти какво," пита математичката, като се срещнали.
"Ми, спрях се и... си вдигнах полата."
"И той какво?"
"Логично, той си свали панталоните."
"И какво?"
"Ами - логично! Мъж със свалени гащи тича по-бавно от жена с вдигната пола!"