Един ден въликът поканил лисицата на тятър, но тя му отказала.
- Ти много псуваш и ще ме посрамиш пред другите...
- Няма, Лисо, ще говоря само за цветя!
Лисицата се съгласила и отишли на тятъра и вълкът гледа на неговото място седи заекът.
- Ей, Зайко, я се нарцис от тук, че такъв ще ти закарамфиля, та ще се обожуриш.
Тя го пита:
- Ако си тръгна от теб, ще плачеш ли?
Той помислил малко и казвал:
- Да...от време на време...
Тя се разчувствала и нежно го пита:
- А защо, скъпи?
- Защото няма да има кой да реже лука! - с тъга отговорил той...