Неделя, 4 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 9°
Един европеец си купил камила в пустинята. Изминал известно разстояние и се оказва, че тя не иска да върви. Той решава да я закара на сервиз."Монтьорът" - бедуин, разбира каква е ситуацията и казва: -- На канала! -- и взема две тухли единички и тряска камилата по кайсиите. Ефектът е поразителен. Разгонът на животното от нула до 100км/ч е за по-малко от 5 сек. Видимо разтревожен, собственикът пита: -- А сега как ще я настигна?
Разни 2,508 прегледа
Следващ →

Още вицове

Двама наркомани си говорели. Единия казал: - Ей пич малее ако знаеш кво куче си купих... Полицейско от тия дето надушват дрогата. - Е и? - Е ми слагам му нужните пари на каишката и то ми носи стоката. Вървят Винету и Поразяващата ръка. Винету казва: - Поразяваща ръка, май се изгубихме. Стреляй във въздуха! Поразяващата ръка стреля. - Поразяваща ръка, стреляй пак! Поразяващата ръка отново стреля. - Поразяваща ръка, май не ни чуват. Стреляй пак. - Не мога, свършиха стрелите... Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме другари. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: демократа имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: Обира! Но сега си кротко дреме, щото се приватизира. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина! Един скелет излязъл от гроба си. Понеже не знаел кой век и коя година е, отишъл да попита в "Софийския Университет". Видял той една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Обърнала се тя, чул се пронизителен писък: - А-а-а-а-а! И студентката отпрашила на където й очите видят. Отчаян от тази случка, скелетът отишъл да попита в "Медицинския Университет". Пак видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала и с висок глас му извикала: - Абе, я се махай, бе простак такъв! Още по отчаян, скелетът отишъл да попита в "Техническия Университет". Отново видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала, чул се пронизителен писък: - А-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а! И скелетът отпрашил на където му очите видят... За този кораб, който не знае своя пристан няма попътен вятър! Франсоа дьо Ларошфуко