София. Околовръстно шосе. Катаджия спира "Бентли" движещо се със скорост два пъти над разрешената. "Бентли"-то спира, бавно се отваря затъмненото стъкло. Катаджията:
- Петров, пътна полиция. Документите, моля.
От стъклото се подава ръка с банкнота от 100лв. Катаджията ги прибира и казва:
- Лек ден! Постарайте се да не нарушавате правилата...
През прозореца се подава ръката с втора банкнота от 100лв.
- И, бъдете внимателен, след два километра има други колеги...
Друга 100-левка. Катаджията след, като поглежда номера на колата:
- Аз работя тук вторник и четвъртък от 08.00 до 17.00 часа. Запомнил съм номера на колата - тогава можете да карате, както си искате... Отново 100 левка.
- Бъдете жив и здрав, вие и децата Ви! Успех в бизнеса, кучето Ви да печели награди на всички изложения... Пак се подава ръката със съответната банкнота... Катаджията я прибира, стои известно време, след това се прокашля, застава мирно и казва с тържествен глас:
- А сега - стихотворение....
Френско списание прави проучване за противозачатъчните средства, които се ползват в различните страни. Идват и в България и попадат на Пена, жената на Вуте. Казват й:
-Г-жа Пена, правим прочуване и т. н. , и т. н..... ще може ли, да ни отговорите на въпрос от интимен характер?
-Е па, що не. Ще кажа, питайте!
-Какви противозачатъчни средства ползвате?
-Е па, я ползвам десетлитрова поцинкована кофа и огледалце...
Журналистките изпадат в смут, след кратко заседание отиват пак при Пена.
-Хм, хм....разбираме, че въпроса ни е прекалено интимен, но ако нямате нещо против, бихте ли ни обяснили как ги ползвате?
-Е па, ще обясня, що па не..... Аз, виждате, цел ден си копам из двора. Моя Вуте, кат’ му дойде мерака, иде отзаде. Ама, горкия е нисичък, та зима десетлитровата поцинкована кофа и я обръща да стъпе на нея, че да ме стигне... и ме почва отзад....Аз като усетя, си вадим огледалцето от джоба, и почвам да наблюдавам внимателно. И кат’ почне да забелва очите - ритам кофата!