Неделя, 4 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 19°
Клиент влиза в московски парфюмериен магазин (по време на сухия режим там). - Имате ли одеколон? - Какъв? - Забравих му името. Ето такъв... И дъхнал в лицето на продавачката. - Такъв нямаме, имаме такъв - дъхнал в неговото лице продавачката. - О, този ми е много скъп!
Пиянски 2,660 прегледа
Следващ →

Още вицове

На брега на реката седи рибар и лови риба(къпе червея;-). При него идва един местен жител и казва: - Извинете, често ви виждам тук... - Да, пет години вече идвам тук. - Нима не знаете, че тук нямам никаква риба? - Ами преди година-две почнаха да се появяват такива подозрения в мен... Досега се считаше, че няма доказателства за явлението телекинеза(*), но вече има - в справка за разходите за командировки в чужбина и описано, че ББ е отишъл до Париж за 136,91лв , а до Брюксел за 68,45лв. източник:http://dnes.dir.bg/2009/12/30/news5621132.html *телекизнеза - е способността у даден човек да премества материални обекти от едно място на друго без да използва физически контакт. ** бг телекинеза - показването на един човек по всички телевизионни канали, като непрекъснато се посочват неговите извънземни способности и умения Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди! Млада съпружеска двойка към края на медения си месец. Сутринта младоженката бута мъжа си. Той измърморва сънено: - Какво, пак ли? - Не, трябва да ходиш на работа. - Ура, на работа, на работа! Възмутена от натискащия се зад нея мъж в автобуса, една жена прикрива яда си с възможно най-нескандалния въпрос: - Преча ли ви, господине? - Не! - отвръща й невъзмутимо мъжът. - Пречи ми малко само полата ви.