Умрял един човек. Заедно с него умряло и кучето му. И ето, че душата на човека заедно с на кучето, стоят пред една врата с надпис:"Рай. Забранено влизането с кучета".
Не влязъл човекът през тази врата, а продължил нататък в неизвестността. Повървял и стигнал до друга врата. На нея няма надпис, само един старец седи встрани. Човекът се приближил до него и казал:
- Извинете, уважаеми...
- Свети Петър съм аз.
- А какво има зад тази врата?
- Раят е зад тази врата.
- А с кучето може ли?
- Разбира се.
- А на предишната врата тогава, какво имаше зад нея?
- Там е адът. До Раят стигат само тези, които не зарязват приятелите си.
Старшината в армията:
- Нека всички, които не се страхуват от жените си, да направят една крачка напред!
Всички остават на мястото си, само един дребен, приличащ на мухльо излиза напред. Всички го гледат невярващо. Старшината:
- Ти ли, бе, ти ли не се страхуваш от жена си?
- Ми да.
- И как го правиш, бе?
- Ами... слушкам.