Един дядо си спомня добрите стари времена:
- Като бях момченце, мама ме пращаше до магазина само с един лев, и аз се връщах с 4 килограма картофи, два хляба, едно мляко, 10 яйца и опаковка чай. А сега това вече е невъзможно - прекалено много камери за наблюдение има.
Говорят си двама приятели.
- Най-накрая дойде пролетта. Всичко е толкова красиво, всичко излиза от земята, всичко оживява ... - вдъхновено говори единият.
- Пепел ти на езика, бе! Миналата седмица погребахме тъщата.. - троснато го пресича вторият.