Късна вечер. В поликлиниката звъни телефона.
- Ало. Спешно е. Наш приятел току що глътна тирбушона. Ако може елате по-бързо.
Докато доктора си вземе чантата телефона пак звъни. Същият мъжки глас:
- Ало, докторе. Може да не идвате. Намерихме друг тирбушон.
След среща с бившите си съученици Иванчо споделя с Марийка:
- Представи си, всички момчета така са побеляли и оплешивяли, че никой не можа да ме познае!