Неделя, 4 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 7°
Един студент дълго уговарял своя колежка да му дойде на гости: - Ела у нас, да пийнем чай? - Не искам. След някой-друг ден пак: - Ела у нас да пием чай? - Не искам. Най-накрая един ден колежката се съгласила. Тръгнали към квартирата на студента и минали покрая една аптека. Колежката казала: - Я дай да влезем за малко в аптеката? - Защо? - Ами да купим нещо за чая...
Студентски 3,805 прегледа
Следващ →

Още вицове

Сега разбрах, какво е добра аудио система. Това е когато съседите отдолу молят да се намали силата, че им пречело да си правят ремонта. Събрали се пред потрара на Свети Петър американеца, французина и българина и чакали да им отворят. Дошъл Свети Петър и попитал американеца: - Ти от какво умря? - Ами нали знаеш ние в Америка с тези чийзбургери и паржени картофи диграх холестерол и умрях. - Добре отивай в Рая. - казал Свети Петър. - А ти от какво умря? - попитал Свети Петър французина. - Ами нали знаеш нйе с кашата френска любов и докато карах жена ми да ми прави френска любов и се забих в едно дарво и умрях. - отговорил французина. - Добре отиваи в Рая. - казал Свети Петър. - А ти момко от какво умря? - попитал и българина. - А не, не Свети Петре, срам ме е да кажа. - огроворил българинът. - Е хубава работа, от лекар, адвокат и Свети Петър срама няма, казвай сега. - Не, не мога, много ме е срам наистина. - казал българинът. - Е добре, тогава ще те пратя в Ада. - Не, не ще ти кажа, Свети Петре, как умрях. - Е хубаво айде казвай. - ядосал се вече Свети Петър. - Еми взех си кола на лизинг и умрях от град. Вървят си 2 блондинки и изведньж едната казва: - Я огледалце! Взима го, поглежда се и казва: - Леле колко грозна съм станала! И го хвърля и другата след нея го взима и казва: - Леле, ма ти наистина си стала много грозна! На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса. Обявя: "Наемаме телепати. Часа и мястото на срещата сами ги знаете."