По време на комунизма двама братя арменци живеели в България. Единият не издържал на режима и казал на другия:
- Киркор, аз ще бягам - ще се връщам в Армения. Ти няма ли да дойдеш?
- То хубаво да дойда, Гарабед, ама дали там ще е по-добре от тук? Виж какво ще направим. Ти отиди и след месец ми прати снимка. Снимай се пред паметника на Атраник Войвода (арменски национален герой). Ако си прав пред паметника - значи всичко е наред, арменците сме прави, горди, доволни, там е добре и аз ще дойда. Ако си седнал на пейката пред паметника - демек си клекнал, значи и арменския народ е приклекнал, склонил глава и е лошо там.
- Добре, Киркор.
Отишъл Гарабед обратно в Армения. След месец Киркор получава снимка по пощата и се опулва: паметника на Атраник Войвода, до паметника пейка, а пред паметника и пейката Гарабед се излегнал на земята...
Сър Джеймс, върл расист, ще има 50-ти рожден ден.
Комитетът по честването се интересува от желанието на сър Джеймс, какви подаръци желае.
Почти без да се замисли той отговаря: "Искам по пътя към замъка ми да се засадят петдесет високи дъба и на тях да виси по един обесен негър!"
Събужда се той на рождения си ден, слънцето ярко и приветливо свети и от балкона на замъка си сър Джеймс вижда желанието си изпълнено!
Но на най-далечния дъб негърът още помръдва! Може би, размекнат от тежестта на годините, въоръжен с личния си подарък от кралицата - златен нож за писма, сър Джеймс се затичва да освободи негъра.
Стигайки под дървото обаче, той чува как през посинелите негърски устни напира: "Happy birthday to You"!...