Четвъртък, 20 август 2026 | Асеновград Слънчево 20°
- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! - Не! Сбъркали сте! - А-а-а! Много ви моля да ме извините! - Няма нужда! Случва се! - Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...
Тъщи 5,230 прегледа
Следващ →

Още вицове

Влиза момченце в магазина, дава на продавачката банкнота от "Монополи" и казва: - Един плюшен тигър, моля. - Момченце, тези пари не са истински. - Но и тигърът не е истински! Попитали радио Ереван защо времето в България през женския месец е много люто и променливо. - Защото мъжкия месец е както винаги КЪС, а тази година и МЕК отгоре на всичко... Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина! Палачът пита осъдения на смърт: - Какво е последното Ви желание? - Да изпия бутилка шампанско. - Добре. От коя година? - От 2050-та. Двама пилоти тъжно гледат през прозореца, и единият казва: - Не мога да разбера защо моряците толкова се радват като наближават земята.
Реклама — Зона 3 (728x90)