- Слънчице!
- Да, коте?
- Ще направиш ли закуска рибке?
- Разбира се, мечо.
- Благодаря, гълъбице.
- Няма защо козленце.
- Обичам те, зайче.
- Аз също, жребецо.
- Стига! И ти ли не помниш как се казвам?
Всичко на този свят се гради на някакъв интерес. Няма вечни приятели, има вечни интереси. Дори любовта - това възвишено чувство не е нищо друго, освен насочен интерес. Когато интересът е взаимен, тогава казваме, че любовта е споделена. Когато любовта умре - това означава, че просто интересът престава да съществува и/или се пренасочва на друго място.
Древногръцка мисъл