Неделя, 4 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 11°
Шестнайсетгодишна неопитна девойка отишла да се изповяда. - Отче, вчера нарекох един мъж “копеле”. - И защо? – попитал той. - Защото ме докосна по рамото без разрешение. - Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал. - Да, отче. - Това не е основателна причина да го наречеш копеле. - Но, отче, той ми пипаше гърдите. - Както аз сега ги пипам ли? - Да, отче. - И това не е причина да го наречеш копеле. - Но след това той ме съблече. - Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите й. - Да, отче. - И това не е причина да го наричаш копеле. - Но, отче, той ме облада. - Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея. - Да, отче – казала тя няколко минути по-късно. - И това не е причина да го наречеш копеле. - Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН. - Ах това гадно копеле!
Монаси 7,681 прегледа
Следващ →

Още вицове

Някои се броят на пръсти, други я карат през пръсти, трети не си мръдват пръста, но винаги са готови да те посочат с пръст или показвайки ти среден пръст да те оставят с пръст в устата. Малкия Иванчо пита баща си: - Тате, защо децата не трябва да гледат "Биг Брадър"? - Не ми пречи, ей сега ще видиш и чуеш... В едно купе пътували лисица, мечока и заек с китара. Тръгнал влакът и заекът запял: - А ние пътуваме цели три вагона. И така цял час. Лисицата не издържала и казала: - Ей, Зайо, ако не престанеш ще те почна! Заекът: - ОК! Излезли навън и след около минута лисицата се върнала цялата насинена и пребита, а заекът отново запял: - А ние пътуваме цели три вагона! И така още два часа. Вълкът не издържал и казал: - Ей, Зайо, ако не престанеш, ей сега излизаме и те почвам! Заекът: - ОК! Излезли навън и след малко, вълкът се върнал целият окървавен и изпотрошен, а заекът, цял и невредим, пак запял: - А ние пътуваме цели три вагона! И така още шест часа. Тогава мечката не издържала и казала: - Ей, Зайо, ако не престанеш, ей сега те грабвам и те почвам! Тогава лисицата казала: - Недей!!! Те наистина са три вагона! В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора. - Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? - пита дъщерята. - Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката. Отива един на една опашка и пита: - Кой е последен? Отговорили му: - Ти!