Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника,
и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена,
а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника
и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...
Айше и Хасан са мъж и жена. На Хасан се наложило да замине в командировка. Айше веднага си викнала любовника и се почнали. Хасан обаче си забравил някакви документи и се връща.
Заварва Айше просната на леглото и отдолу цялата мокра. Ядосал се Хасан и й вика:
- Ама Айше, що си мокра ма?
Тя му отговаря:
- Абе Асане, на нея й било мъчно за тебе и тя плакала.
- Ама Айше, а що са ти навътре космите?
- Ох Асане, ама тя като плакала, много подсмърчала бе!