Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
Срещат се две блондинки, които не са се виждали отдавна.
- Е, как е?
- Ох, вчера едно гадже ми подари палто от норки!
- Потресаващо!
- А следващата седмица едно друго гадже ще ме води на Канарските острови.
- Потресаващо!
- А след като се върна, едно друго гадже ще ми купува Мерцедес.
- Потресаващо!
- Ами, това е около мен. При теб как са нещата?
- Аз пък се записах на училище по добри маниери…
- Интересно… Какво учите там?
- На последния урок ни учиха вместо “я, не се ебавай” да казваме “потресаващо”…