Седят Василий Иванович и Петка в театъра. Гледат спектакъла
"Аладин и вълшебната лампа".
Първото действие минава, започва антрактът. На Чапаев му се приходило по нужда... Ходи, броди, не намира тоалетната.
Повече обаче не може да устиска. Мисли си: "Срам не срам, затварям очи и почвам където и да е"...
Така и направил.
В залата се надига мощен кикот.
Чапаев маха с ръка и се връща на мястото си. Гледа, Петка също се смее.
- Петка, какво ти става?
- Разбирате ли, Василий Иванович... Когато излязохте на сцената и се събухте, това не беше кой знае какво, но когато се изсрахте във вълшебната лампа на Аладин, от там изскочи вълшебният дух и каза: "Ебал съм ти и ролята!"...
Урок в шести клас на тема "асоциации". Учителката пита:
- Руменчо, като ти кажа "тухла" за какво се сещаш?
- Ами за строеж, госпожо, майстори и т.н.
- Добре, Руменчо! Ами ти, Марийке, като ти кажа "тухла" за какво си мислиш?
- Ами за куб, госпожо, нали има същата форма!
- Правилно, Марийке! Ами ти, Иванчо, за какво си мислиш, като чуеш "тухла"?
- Ами…. за чукане, госпожо!
- Как така за чукане бе, Иванчо?
- Ами, госпожо… аз само за това си мисля!