Неделя, 4 октомври 2026
|
Асеновград
14°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Спорт
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Как да те позная? — Ще бъда с дънки, висока съм 165 см и тежа 54 кг. — Добре, аз ще бъда със светло яке и ще нося кантар и метър.
Прочети още подобни вицове
01.10.2026
29.09.2026
20.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Жените винаги са живеели по-лесно: пенсионната възраст е по-рано, живеят по-дълго, цици имат винаги под ръка и не трябва да се женят за някаква глупачка.
Бисери
03.10.2017
4,070 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Бленд-а-мед - за здрави, бели и чисти зъби! - А какво да правят тези, на които са им болни, жълти и мръсни?
- Защо Бойко Борисов не си взимал заплатата като главен секретар? - Защото той върши работата на прес-центъра и е редно оттам да му е заплатата.
- Жена ми е като мобилен телефон! - Толкова малка? - Не, като свърши парите не ми говори!
Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното: - Дай я, дай я веднага! Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце: - А да, да, баничката, ето я! Уточняващ глас: - Хартията бе, хартията!
Според служителя: "Компа не ще да включи - викам оня шаман админа. Дойде, ’дигна ръце към небето, промърмори нещо неясно, завъртя ми стола 10 пъти около оста му, ритна компютъра, наведе се под бюрото, и пак промърмори нещо, включи компа и той тръгна! Пак дигна ръце към небето, каза "боже, боже" и излезе." По думите на админа: "Отивам при юзъра - тоя глупак така се е въртял на стола, че намотал около него захранващия кабел. Викам си "е нема такъв олигофрен", ама тихо да не чуе, развъртам стола и разплитам кабела, ритам компа по-далече под бюрото, включвам го, викам си "боже, пази ни от тая простота" и си излизам.