Купува си жена гардероб. Доставят го и монтират, но при всяко преминаване на трамвай едната врата постоянно се отваряла.
Какво ли не правил майсторът, проблема си оставал.
Решил да влезе вътре и от там да регулира пантите.
Настанил се човечецът в гардероба и зачакал да мине трамвай.
Естествено по принципите на Мърфи се прибрал съпругът и започнал любопитно да оглежда покупката. Погледнал, тук - там и отворил вратата.
Отвътре майсторът пребледнял едва промълвил:
- Сега, ако ти кажа, че чакам да мине трамвай, ще ми повярваш ли?
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?