Чукчи видяли по телевизията как Карпов и Каспаров играят шах, харесало им, решили и те така. Издялали си фигурки, седнали, подпрели глави дълбокомислено, седят, мълчат. По едно време единият преместил една
фигура и казал:
- Мать!
Другият помислил, преместил друга фигура и отговорил:
- Отец!
"Ние сме трима братя - царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени. Даде ни по един лък и една стрела и ни каза да стреляме. Който където улучи, там ще му е годеницата. Аз улучих в едно блато и тръгнах да си търся стрелата. Нагазих в блатото - наоколо кал, воня, мръсотия! Изведнъж гледам - една жаба държи в устата си стрелата ми. Викам й: "Дай стрелата, гадино!" А тя ми вика: "Целуни ме и тогава!" Какво да правя - целунах я.
И тя се превърна в чудно красиво дванадесет годишно момиче. Честна дума, господин следовател! Така си беше!"