Влязъл клиент в ресторант и си поръчал кафе. Сервитьорът донесъл кафето, извадил от горното джобче на сакото си една лъжичка и му разбъркал захарта в чашката. В този момент клиентът забелязал бял конец на панталона му.
- Господине, имате бял конец на панталона си - предупредил го той.
- Знам - отговорил сервитьорът. - Нашият шеф е много взискателен и ни е забранил, като ходим в тоалетната, да се пипаме там, затова аз съм го вързал с конеца.
- Ами с какво го прибирате?! - озадачил се клиентът.
- С лъжичката - отговорил сервитьорът и посочил към джобчето на сакото си.
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита:
- Може ли да я погаля?
Девойката леко смутено:
- Разбира се...
Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася:
- Благодаря…
Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.