Вторник, 25 август 2026 | Асеновград Слънчево 27°

Разни

Ловна дружинка отива да избива глигани,а господин Ловжийков тръгва с тях, за да бере гъби...- Господин Ловджийков, видите ли глиган, решите ли да го гърмите, прицелвате се и го прострелвате точно в главата. В противен случай сте мъртъв!-Естествено, другарю - отвърнал той Клекнал г-н Ловжийков мажду два бора и започнал да бере...Изведнъж гледа на 7м пред себе си голям и тлъст глиган. Прицелва се Ловджийков в животното и "ПРАС!!!" - гърми го по задника... Глиганът изцвилва громко, обръща се, фокусира Ловджийков и хуква към него с адски гняв.Господи Ловджийков:- Малеее, ми ся... чи ко’ ма бърка мене, чи аз съм за гъби...
Оценка 0 от 0 гласа
- Уау! Виж, каква жена! - Да, красавица отвсякъде! С нея имам прекрасни отношения. - Разказвай подробно! - С нея се вижда, в работата веднъж или два пъти седмични. Поздравяваме се и се усмихваме един на друг. - Само това? И това наричаш прекрасни отношения? - По-добре не би могло да бъде: тя не ми звъни, не ми пречи; аз не й звъня, не й преча; един на друг нищо не си дължим и нямаме никакви претенции един към друг. Какво може да се иска повече?!
Оценка 0 от 0 гласа
Гъзът пише жалба до ООН до комисията по правата на човека. -Уважаеми членове на комисията, аз съм най-пренебрегваната и подценявана част от човешкото тяло. Моля да предприемете нещо в защита на моите права: 1. Защо не виждам светлина? 2. Защо съм разделен на две части? 3. Защо съм лишен от правото на глас на общественни места? 4. Защо чета ежедневната преса последен? 5. Защо непрестанно се бъркат във вътрешните ми работи десетки държави от целия свят?
Оценка 0 от 0 гласа
Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства: - Какво закопаваш там, малката ми? - Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах... Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка: - Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?... Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика: - Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!
Оценка 2 от 1 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)