Неделя, 23 август 2026 | Асеновград Слънчево 34°

Разни

Блондинка влиза в магазин за платове. - Търся червен плат, ама да е много готин. Продавачът: - Имам, имам - разгъва един топ червен плат - Този е супер, френски, много модерен и скъп. - А, не! Не точно такова червено, искам по наситено! - Ама, разбира се... ето този - разгъва друг топ плат - Този е американски, също много модерен и скъп... - Абе, този цвят е хубав ама, няма ли някой по грапав.... - Имам, имам - разгъва трети топ плат - Специално за вас, от Индия... Така продължава няколко часа, продавачът разгъва около 20 топа плат, докато блондинката не възкликва: - Ето това е! Точно това ми трябва! Продавачът: - А, много ли ще вземете? Блондинката: - Ами не знам колко, но ще ви обясня. Значи, купих аз на сина си едно плюшено кученце, а той, палавника, да вземе да му откъсне езика...
Оценка 0 от 0 гласа
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)