Понеделник, 24 август 2026 | Асеновград Облачно 34°

Разни

В университетският стол местата свършват много бързо. Един професор си запазва едно място и отива да си вземе храната. Докато се реди на опашката един студент заема неговото място и спокойно започва да се храни. Професорът се приближава с табла в ръце до масата и го гледа строго. Студентът си хапва невъзмутимо. Професорът не издържа и казва: - Млади човече! Знаете ли вие, по какво се отличава човекът от животното? Студентът: - Естествено! Човекът яде седнал, а животното - право!
Оценка 0 от 0 гласа
Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме другари. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: демократа имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: Обира! Но сега си кротко дреме, щото се приватизира. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа
Вали проливен дъжд. По криволичещ път пътува старец с трабанче. Изведнъж насреща му изскача грамаден мерцедес, пълен с мутри. Дядото се панира, върти насам, върти натам, трабантът поднася, мерцедесът поднася, изскача от пътя и се преобръща няколко пъти. Излиза дядото от трабанта, приближава боязливо и пита: - Ей, момчета, има ли пострадали? Никой не му отговаря. - Да няма пострадали? Пак никой не отговаря. - Брей, да не се е претрепал някой? Тишина. - Остана ли поне някой жив? Гробно мълчание. Старецът изтрива потно чело: - Имах късмет тоя път!
Оценка 0 от 0 гласа
Пешо Карнаков бил преуспяващ бизнесмен, имал прекрасно семейство - две деца и жена(без тъща), имал страхотна двуетажна къща на два етажа бе въобще всичко му било тип-топ. Един ден обаче всичко тръгнало на зле. Скарал се с шефа си и го уволнили, заварил жена си да му изневерява класически със съседа, развел се, но тя му взела абсолютно всичко. Накрая решил да започне нов живот в чужбина. Събрал каквито пари му били останали, купил си билет и се качил на следващия полет. Половин час след излитането на самолета пилота се обадил: - Дами и господа, моля за внимание! Без паника! Самолетът ще се разбие! БОГ ДА НИ Е НА ПОМОЩ!!! Тогава Пешо се обърнал към Гореспоменатия с думите: - Ах, Господи! Какво толкова съм направил да заслужа това? И сякаш от отвъдния свят долетял гробовен глас: - Не ме кефиш, пич, не ме кефиш!
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)