Петък, 21 август 2026 | Асеновград Слънчево 26°

Любими Герои

Навечерието на Нова Година. Дядо Мраз стои насред къщата си и грозно псува. Снежанка прегорила манджата. Джуджетата - пияни, не щат да работят. Всеки момент трябва да се тръгва да се разнасят подаръци, а торбата стои празнa. Елените осрали целия двор, счупили оградата на обора и избягали. В целия този хаос Дядо Мраз се оправя сам-самичък, с един единствен помощник - едно малко ангелче. Ангелчето обаче цяла сутрин се мотае, а уж е излязло за малко само да донесе една елха… По едно време вратата се отваря, ангелчето влиза с елхичката на рамо и вeсело пита: - Къде да я сложа тая елха? Оттогава е традиция на върха на новогодишната елха да стои едно малко ангелче…
Оценка 0 от 0 гласа
Чукча вече втори ден стои пред дупка в леда и чака появата на някой отегчен от живота морж. Изведнъж пред него се появява, първо наблюдателната тръба на подводна лодка, след това и самата тя. Показва се американец, крещейки "Америка! Америка!". Чукчата само леко се обърнал и посочил една от посоките на земното кълбо, при което зарадваният моряк веднага шумно доложил координатите на своя капитан - "28 градуса северна ширина и 39 западна дължина!", след което подводницата се скрила под водата. Не минали и 20 часа и пред чукчата произтича същото събитие, но с руска атомна подводница. Руснакът пита - "Да си виждал голям метален морж, говорещ на странен език?" - Да! - казал ловецът. - А накъде отидоха, видя ли? - 28 градуса северна ширина и 39 западна дължина! - гордо отвърнал чукчата. - Я не ми се прави на умен, а ми покажи с пръст! - ядосано показал зъби руснакът.
Оценка 5 от 1 гласа
Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)