Неделя, 4 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 9°

Любими Герои

Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа
Из дневника на корнет Оболенски: "На третия ден пристигнахме в градчето Н. Изпихме всичкото шампанско и коняка в местната кръчма. Изебахме всичките модистки в заведението на мадам Жози, потрошихме стъклата на кметството. Вчера изпихме всичкия самогон, кметството го изгорихме, от кръчмата и от заведението на мадам Жози са останали само стените, надупили сме светските дами и монахините. Обаче днес сутринта в полка пристигна поручик Ржевски и настана един разврат..."
Оценка 0 от 0 гласа
Един пич бил влюбен в Лили Иванова. Един ден звънал на вратата и: - Кой си ти и какво желаеш? - попитала Лили - Ами, честно казано, влюбен съм в теб и искам да ми станеш жена - паднал на колене подавайки букет свежи цветя. - О-о-о, поласкана съм, а с каво се занимаваш? - Шлосер-монтьор съм в завода. - И каква ти е заплатата - полюбопитствала Лили - Ами 180 лв чисто... - Олеееее, че тия пари на месец и за тоалетна хартия не ми стигат - отсякла тя - Така ли - изправил се нашия и дръпнал букета от ръцете и - че аз ако знаех, че си такава дрисла изобщо нямаше да бия 300 км....
Оценка 0 от 0 гласа
Внедрява КГБ в Щатите шпионин - Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо - по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" - си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: - Шиете ли шарени дюшеци? - А, братле, грешка - аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
Оценка 0 от 0 гласа