Червената шапчица, Хорхе Луис Борхес Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.

Песничка за Червената Шапчица Недялко Йорданов И тъй веднъж в една гора внезапно случай стар събра под сянката на месец жълт Червена Шапчица и Вълк. Напук на всички правила, той каза й: "Със мен ела!" И тя повярва на вълкът и двама тръгнаха на път. Една звезда им беше знак. Вървяха те под дъжд и сняг без дъждобран и без чадър - тя по-добра, той - по-добър. Ала един ловец с перо от приказка на Шарл Перо изпълни свой служебен дълг, убивайки добрия вълк. О, смел ловец, поклон, поклон! О, пушко, и на теб поклон! Поклон на точния патрон! Поклон на строгия закон! Червена Шапчице, здравей - недей да плачеш ти, недей! Къде бе тръгнала, къде? Той щеше да те изяде. Но кой ще разбере защо без шапчица и без палто тя все тъй броди в оня лес и търси своя вълк до днес.

Вървяла си Червената Шапчица през гората. Среща я Вълчо и й казва: - Червена Шапчице, сваляй гащичките! - Хе-хе-хе! Кумчо Вълчо си мисли, че ще му станат.

Вълкът срещнал Червената шапчица. Казал й: - Ще те изям, ако не дадеш да те целуна там, където никой не те е целувал. - Къде? По кошничката или по шапчицата?

Червената шапчица, Джоузеф Хелър - А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът, - ти да не си медицинска сестра? - Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно. - Ти си луда! - Защо да съм луда? - Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк. - Защо? - Защото съм девствен! - Че какво общо има това с баба? - Никой не кани вълк при баба си при такова положение. - Аз те каня! Каня те у баба си! - Не, не мога да дойда. - Защо не? - Защото си луда. - Защо да съм луда? - Защото искаш да дойда при баба ти. Червената шапчица набръчка чело: - Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда, защото искам да дойдеш, така ли? - Si.

Какво е това: Мъничко червеничко, стърготини хвърчат? Отговор: Червената шапчица прави свирка на Буратино.

Червената Шапчица, Роджър Зелазни Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й. Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни. - Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността. Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.

Арменската Червена Шапчица: - Бабо, защо ти е толкова голям носът? - Я си виж твоя най-напред и тогава ми говори…

Върви си червената шапчица през гората и изведнаж от храстите я сграбчва една ръка: - Червено шапчице какво носиш в кошницата си? - Амиии питка, мед... - Друго, друго? - попитал приприяно гласа; - Ами вино, пиле... - Друго - салфетки носиш ли?

Червената шапчица и Буратино правили секс, а тя крещяла неистиво: - Лъжи, копеле, лъжииииии....

Седи си вълкът в гората и по едно време гледа - иззад един храст се задава Червената Шапчица. Скача зад храста, а оттам се чуват три изстрела. Излиза вълкът целия в кръв и казва: - Е к`ъв е тоя късмет, бе?! Тая седмица за трети път попадам на Червена барета.

На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита: - Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи? - Тц, само един вълк с оксижен.

Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Върви си Червената шапчица из гората и изведнъж насреща й Вълкът. Изплашила се червената шапчица и го пита: - Защо са ти такива големи ушите? - За да те чувам по-добре. - Защо са ти такива големи очите? - За да те виждам по-добре. - А защо ти е толкова голям носът? - Защото съм евреин, - казал Вълкът и се разплакал.

Върви си Червената шапчица през гората и от един храст озъбен се подава Вълкът: - Стой! Къде отиваш? - Ами тръгнала съм към Баба… - Какво носиш в кошничката? - Печена кокошка, баница с масълце, бутилка с… - А хартия има ли? - прекъсва я Вълчо.

Червената шапчица си вървяла по пътеката из гората, когато я срещнали 40-те разбойници. Обградили я и започнали да и се изреждат. Като свършили, главатарят я попитал: - Сега, като закъсня толкова много, какво ще кажеш на майка си? - Че си вървях в гората, когато ме срещнаха 40-те разбойници и ми се изредиха по два пъти. - Но ние нали минахме само по веднъж? - Какво, вие бързате ли?