Четвъртък, 20 август 2026 | Асеновград Слънчево 36°

Всички категории

Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: - Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: - Вие знаете ли кой съм аз? - Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: - Не ви и трябва...
Оценка 2.7 от 3 гласа
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: - ...последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата... Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: - Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес... надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно... Тук майката въздъхва облекчено... - ...а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Оценка 4.5 от 4 гласа
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: - Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, да де…
Оценка 2.5 от 2 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)