Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Асеновград
8°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Спорт
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Бягство от действителността в правителството.
Бисери
03.10.2017
3,867 прегледа
Следващ →
Още вицове
Съпруг и съпруга спят. Изведнъж жената се стряска насън и изкрещява: - Мъжът ми си идва! Съпругът й скача и се пъхва в гардероба. След минута излиза, сяда до жена си, потупва я по рамото и казва: - Няма нищо, мила. И двамата сме се поизнервили напоследък, покрай тези командировки...
Живяли двама братя-мафиоти. И двамата участвали в престъпления. Но накрая единия го убили. Когато подготвяли опелото останалия жив брат поискал в църквата да кажат за брат му: "Той беше светец" Отговорили му, че това е невъзможно. Тогава брата извадил една пачка и казал, че ги дарява на църквата. Тогава му обещали, че желанието му ще бъде изпълнено. На следващия ден на панахидата било казано: " Този човек беше човек на дявола. Мамеше всички, включително жена си. Грабежите и убийствата бяха в кръвта му. Но в сравнение със своя брат, ТОЙ БЕШЕ СВЕТЕЦ".
Научно е доказано, че изразът "на края на земята" е възникнал още във времената, когато земята е била плоска.
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?
- Скъпа, ти си моето малко захарче! - Толкова ли съм сладка, скъпи? - Да, скъпа! И толкова рафинирана!