Петър Стоянов излязъл за сутрешния си крос. Когато решил да се прибере, забелязъл че е забравил да си вземе ключа. Тропа на вратата:
- Антонина, Антонина, отвори ми!
Г-жа Стоянова, все още сънена, явно не познала президента:
- Кой е?
- ТОЙ Е!
В кръчмата двама си говорят. Единия:
- Мисля да отворя един магазин, търся съдружник.
- Чудесно, точно търсех с какво да се заема.
- Добре, значи се разбираме за утре вечерта. Вземи една щанга.