Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
- Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и...
Господа, срам ме е но се насрах.
В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил:
- Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта...
В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи...
- Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.
Седял си Господ, и решил най-накрая да прибере при себе си и Скалата.Повикал Смъртта, и й казал, така и така, там в Щатите има един левент, як и силен, но го искам при мене вече, аз да му се радвам, иди и го прибери.Отива Смъртта, звъни на входната врата на имението на Скалата, той пита:
-Кой е?
-Смъртта съм, идвам за теб. Оня побеснял. Излязъл, направил я на дармадан, бой. бой. бой. Качил я, в багажника на джипа, закарал я в планината, завързал я за едно дърво..Секс, секс, секс... Накрая си тръгнал.Освестила се Смъртта след 2 дни и се прибира на небето.Гледа я Господ, окаяна, разпарцалена, в синини, и едва си седи на краката.
Пита разтревожено Господ:
-Какво стана? ? ?
-Абе, остави се... Първо бой, бой... после секс, секс, секс... Господ още по разтревожен:
- Ти, нали не му каза, кой точно те праща? ? ?