Понеделник, 23 ноември 2026 | Асеновград Разкъсана облачност 6°
На пешеходна пътека кола блъснала пешеходец. Шофьорът на автомобила се навел над жертвата и казал: - Имаш късмет, че съм лекар. Блъснатият надигнал глава и отговорил: - Ти обаче не, аз съм адвокат!
Професионални 4,906 прегледа
Следващ →

Още вицове

Тъщата раздразнено: - Да се появи вкъщи в четири часа сутринта! Просто нямам думи! - И слава богу - въздъхва облекчено зетят. Тя: - Хубава ли съм, а? Ама я кажи хубава ли съм? Аз ли съм най-хубавата? Аз съм най хубвата на земята нали? Той: - Утре ми е рожден ден, купи ми пистолет... ФИЛОСОФИЯ НА ФИЗИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА 1) Баба ми започна да ходи по 5 км дневно, когато беше на 60. В момента тя е на 97 и ние нямаме никакво понятие къде е.... 2) Единствената причина, поради която бих започнал да тичам - това е за да мога отново да чуя учестеното си дишане.... 3) Длъжен съм да правя упражнения рано сутрин, преди заспалият ми мозък да разбере какво става. 4) Никой не може да ме накара да правя наклони напред. Ако Господ е искал да си докосваме пръстите на краката с пръстите на ръцете, той щеше да направи тялото по-късо..... 5) Доставят ми удоволствие дългите разходки. Особено, когато на тях отиват хора, които адски много ме дразнят. 6) Имам дебели бедра, но за щастие коремът ми ги прикрива..... 7) Преимуществото, да се занимаваш със спорт всеки ден е това, че ще умреш здрав.... 8) И накрая, аз не тичам, защото в такива случаи, винаги ми се разплисква алкохола от чашата... Вървят си двама приятели, а на среща им страхотно маце. - Ееееех, рекъл единия, поне сто пъти съм си искал от тая. - И какво - рекъл другия. - Нищо, не ми пусна. - Абе будала от сто мацки да беше си поискал поне половината да са ти пуснали. Медицината непрекъснато твори чудеса. Едно такова се случило със 74-годишна жена, която с лекарска намеса успяла да роди дете. По този случай цялата рода се събрала, да я поздрави. Всички й честитят и искат да видят бебето. Майката през цялото време отговаря "По-късно, не сега, след малко". Това продължило дълго и дошло време гостите да си тръгват. Накрая един от мъжте пита възрастната майка: - Добре, де, какво все пак чакаме? - Спокойно, ще се събуди бебето, ще заплаче и тогава ще ви го покажа. - Ама ние тихичко ще влезем - само да го видим. Няма да го събудим. - Проблемът не е в събуждането... - отговорила тя. - Забравила съм, къде го сложих...