Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Облачно 8°
Човек не е ревнив, когато обича, а когато иска да бъде обичан.
Разни 1,708 прегледа
Следващ →

Още вицове

Какво казал слонът на голия мъж докато пиели вода от реката. - Не знам как се справяш да дишаш през това нещо. На един пиратски кораб свършила храната и настанал бунт. Капитанът решил да сготвят папагала му, с останалия половин чувал ориз, но папагалът се качил на най-горната част на палубала и се провикнал: - Няма да си направите по една чикия и да си сготвите мляко с ориз, ами мен ще ядете! КРАСУТА ******** Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта, ф углидалуту са дзверя: Бря, чи красута! Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз. Смятай кат са начирвисам и са нагласа! Тъй пу нощник и търлици, с чорлава куса мязам кът на убавица ф профил и анфас. Дрямах начи и въртях са, цъках със изик, плюх са дан’ съ уручасам - тъй са възхитих. Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!? Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт! Съ умислих утведнъшки - как навън ш’въря? Момцити ку са натръшкат къту ма съзрът? С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка; с тос акъл зер за три патки, къту заблестъ... И къдет’ койт’ ма срещни - пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм тъквас! Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа и ми съй присънила буйна красута. Куркузъбел съм, туй ясну - ич дън мъ съзреш, щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш. Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж... Някуй тряа’ма ущипи! (пу вазможнус мъж!) Една студентска седмица: Понеделник: 20 ст. Гладен съм. Вторник: 15 ст. Много съм гладен. Сряда: 10 ст. Умирам от глад. Четвъртък: 5 ст. Започвам да гледам на подметките си по друг начин... Петък: Взех стипендия. Събота: Не си спомням. Неделя: Не си спомням. Понеделник: 20 ст. Гладен съм... Иванчо се прибира един ден в къщи и отива при дядо си да му се похвали: - Дядо, на обяд помогнах на една баба да пресече улицата. - Браво бе, Иванчо, заслужи си 1 лев. На другия ден Иванчо отива отново при дядо си, но този път води и Марийка: - Днес двамата с Марийка помогнахме на една баба да пресече улицата. - Браво и на двама ви, заслужихте си по 1 лев. Марийка си тръгнала, Иванчо и дядо му останали на саме и дядото попитал: - Днешната баба толкова зле ли беше, че двамата трябваше да й помагате? - Не, просто бабата се дърпаше...