Имало една ламя която се разхождала в гората срещнала Кума Лиса и я питала
-Коя си ти ма?-питала ламята.
-Такова аз съм Кума Лиса!
-Няма Кума няма Лиса утре на полянката в един часа ща ям ВЪПРОСИ?
-Няма!
Продължила ламята вижда Кумчо Вълчо!
-Кой си ти ла?
-Такова аз съм Кумчо Вълчо!
-Нама Кумчо няма Вълчо утре ща ям ВЪПРОСИ?
-Нама!
Продължава тя и вижда Баба Меца.
-Коя си ти ма?
-Такова аз съм Баба Меца!
-Няма Баба няма Меца утре на полянката ща ям ВЪПРОСИ?
-Няма!
Среща Зайо,Байо.
-Кой си ти ла?
Зайо ,Байо!
Няма Зайо няма Байо ВЪПРОСИ?
Да един.
-Казвай?
-Може ли да не дойда?
-Разбира се нали за това ме наричат добрата ламя Баба Спаска.
На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета.
- Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя.
- Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките.
- Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена.
Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала:
- Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке.