Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Асеновград
9°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Спорт
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Не съм извършил кражбата, господин съдия. Бог ми е свидетел! - казва подсъдимият. - Съжалявам, но този свидетел не можем да призовем, тъй като няма постоянен адрес - отговаря му съдията.
Разни
03.10.2017
2,191 прегледа
Следващ →
Още вицове
Как започва циганската готварска книга? 1. Откраднете една тенджера...
Между приятели. - Ожених се. - Еее, браво! - Не е браво, жената е много грозна. - Еее, язък! - Не e язък, има апартамент! - Еее, браво - Не е браво. Той изгоря. - Еее, язък! - Не e язък, тя беше вътре!
- Тате, исках нещо да нарисувам, но нямам розова боичка. Купи. - Защо да купуваме? Свари няколко кренвирша и ще имаш най-истинската розова боичка.
Един борец, с уокмен, отива на фризьор. Сяда на стола и фризьорката започва да го подстригва, но стигнала до слушалките и го помолила да ги махне. Борецът, обаче, категорично отказал и фризьорката продължила работата си от другата страна на слушалките, но пак стигнала до тях и решила да ги махне на своя глава... Изведнъж борецът започнал да се олюлява, да посинява и накрая се строполил мъртъв на земята... В доклада на полицията за вещите на загиналия, наред с другото, пишело: "1бр Уокмен с касета, на която са записани многократно думите: `Дишай` и `Издишай`..."
Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление."