Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Асеновград
8°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Спорт
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Когато работя върху някоя книга или върху разказ, започвам да пиша всяка сутрин, още щом се съмне. Няма кой да ми пречи, хладно е или дори студено, а аз се залавям за работа и се стоплям, докато пиша.Ърнест Хемингуей
Бисери
03.10.2017
4,578 прегледа
Следващ →
Още вицове
Наркоман пита непознат от улицата: - Извинете, днес четвъртък ли сме? - Не - отговаря човекът. Днес сме събота. - Значи утре е четвъртък. - Не. Утре е неделя, господине. - О, значи вчера е било четвъртък?! - Не. Вчера беше петък. - Е-е-е - натъжил се наркоманът. Значи няма да има четвъртък, така ли?
Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена. Мъжът: - Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща... - Какви неща? - пита жената. - Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се. - И кво? - И аз се помоли, а Господ му изпрати... - Какво му изпрати? - Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".
Когато амебите се размножават, това умножение или деление ли е?
Една жена минава през парка. Изведнъж иззад храста: - Стой! Тя спира. - Лягай! Легнала. - Пълзи! Запълзяла. И изведнъж чува до ухото си съчувствен глас: - Госпожо, да не ви е лошо? Аз тука обучавам куче и ви гледам пълзите...
Мъж се връща от лов. Жена му го пита: - Скъпи, а защо миришеш на акано? Той й отговаря: - Скъпа, отидох на лов с Шаро. Влязохме в гората, и Шаро изчезна някъде. Продължих и намерих една бърлога. Коленичих и погледнах вътре... Изведнъж някой отзад ми сложи две лапи на гърба. Обърнах се и видях, че това е Шаро, но не можах да спра да акам!...