Прибира се един мъж от командировка, и гледа жена му се чука с най-добрия му приятел.
Отишъл той до леглото и почнал през сълзи:
- Не те ли е срам бе, Иване... Как може ти така с жена ми... От малки се познаваме, винаги съм ти помагал. Ей, например оня път, такава услуга ти направих... после и пари ти дадох, без да искам да ми ги връщаш. Толкова време съм те хранил... Еее, айде спрете да се чукате поне докато говоря де!
Жена се прибира по мръкнало, пътят й минава през гробище. Хваща я страх. Настига един мъж, който крачи в нейната посока:
- Може ли да вървя с вас?
- Да - казва мъжът.
За да няма неловко мълчание, жената завързва разговор:
- А вас не ви ли е страх да вървите нощем през гробище?
- Беше ме страх, докато бях жив - отвръща мъжът.