Вицет — Асеновград

Заека решил да ходи в горския публичен дом. Отива той и чете ценоразписа: Баба Меца - 200 лева. Кума Лиса - 100 лева. Кукумявка - 5 лева. Решил заека да се пробва на кукумявката щото евтинко било. Качил се горе в стаята и след малко отвътре се чуват страшни писъци. Тича съдържателката на публичния дом и какво да види. Заека метнал кукумявката на коляното си, и й скубе перушината. - Кво правиш бе заек? Що скубеш персонала? - Щото пет лева съм дал за нея и немам никакво намерение да я шибам облечена.

Животни 03.10.2017 4,215 прегледа

Следващ →

Още вицове

Бос на голяма фирма се връща след двуседмична командировка и секретарката му докладва: - Шефе, има две новини - лоша и добра. - Започвай с лошата! - Имаме данъчна проверка, до този момент са засекли 10 милиона, жена ти започна да се чука с управителя, рекетьорите подпалиха две фабрики. - А добрата? - Ще си имаме дете скъпи. Една жена стояла на балкона и гледала минаващите коли. Гледала и как един доста симпатичен мъж паркира под терасата й. Слизайки от колата си той чул: - Гражданиноооо, аз се страхууувам от вас! - Защо бе госпожо, какво бих могал да ви направя? - Аааа, страх ме е да не ме изнасилите! - Е, че как ще стане тази хубава работа след като вие сте там горе, а аз тук долу? - Ами, че аз ей сега ще слязааа! Учителката казала на децата: - Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно". На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва: - Кажи ти Райне. Райна започва: - Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство. - Седни Райне, отличен. Кажи ти Марийке. Марийка започва: - Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство. - Отлично, Марийке, седни си. Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва: - Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник Financial times. Но баба не знае английски. Очевидно е срала. Хубаво не е просто там, където нас ни няма, а където нас никога не ни е имало! - Уотсън, приятелю, приготвихте ли голяма клетка, както ви помолих? - Приготвих. Но Холмс, бихте ли ми обяснили, за какво ни е тази клетка? - Уважаеми Уотсън, нали сме джентълмени! Сър Хенри Баскервил разплати ли се с нас? - Разплати се. - Значи трябва да пренесем кучето в друго блато, при друг сър.