Чапай и Петка вървели през пустинята.На третия ден се оказали без храна.Умиращ от глад Чапай казал на Петка:
-Петка,не издържам вече ще те ям.
-Чапай,моля ти се,недей.Виждаш ли там в далечината оная черна точка.Сигурно там има нещо за ядене.
Чапай се съгласил,отишли до там и що да видят:Труп на стара жена,а на корема огромна гнойна пъпка,която слънцето я пече с всеки изминал ден.Радостен Чапай казал:
-Ура,пу на мен коричката.
-Добре де добре.Давам ти я.Аз ще си топкам от гнойта.
Топла лятна вечер. От болницата излизат патолог и гинеколог. С бавна походка двамата вървят към домовете си, вдишват с пълни гърди свежия въздух и се възхищават на природата.
Патологът:
- Гледай, гледай, каква красота! Зелени дръвчета, прекрасен, свеж въздух, живи хора се разхождат по улицата!
Гинекологът клати глава:
- И лица, лица!!!