Една блондинка отишла в Харвард. Първи ден - тя решила да не говори, да бъде скромна. Гледа през прозореца - момчетата играят футбол, само едно стои отстрани и гледа. Тя си помислила: "Ето това скромно момче е за мен". Отишла при него и го казала:
- Здрасти, виждам те тука стоиш скромно настрана. Искаш ли да си ми приятел?
А момчето:
- Махни се оттука, ма. Не виждаш ли, че съм вратаря.
На улицата вали проливен дъжд. В заведението влиза съвършено сух човек. Всички го зяпват:
- Как така не се намокри?!
- Ами вървя си аз така - бавничко, внимателно, между капките...