Понеделник, 23 ноември 2026 | Асеновград Разкъсана облачност 7°
Докторе, проблем! Значи усещам, че изпускам газове, но нито се чува, нито мирише... Нещо не съм наред със стомаха. Без въобще да го прегледа, докторът му подава някаква рецепта. След седмица се появява същият пациент и задъхано долага: - Изпълних съвсем съвестно рецептата. Помагат тези хапчета, докторе, помагат! Но частично. Сега като пръдна, пак никакъв шум не се чува, но пък как мирише само! Насълзяват ми се очите. - Ясно! - силно крещи докторът срещу него - обонянието оправихме, сега се заемаме със слуха!
Разни 2,923 прегледа
Следващ →

Още вицове

Някои лоши хора щяха да са по-малко опасни, ако нямаше въобще никакво добро в тях! Франсоа дьо Ларошфуко Китайските хакери, проникнали в мрежата на Пентагона, били силно учудени, срещайки в чата на главния сървър група руски ученици. Седяли си 5-6 полицаи до една спирка и случйно покрай тях минал гражданин. По едно време човекът се заслушал в разговора на униформените и чува единия полицай да казва: - Едно!... - останалите избухнали в бурен смях. След това друг казал: - Седем!... - пак яко смях настанал... Третият казал: - Деветнадесет!... - колегите му отвърнали със смях. Гражданина видимо озадачен от цифрите и последващия смях приближил групата униформени и попитал: - Господа полицаи, какви са тия цифри, защо им се смеете? Старшият най-спокойно отвърнал: - Еми обозначили сме си вицовете с номера и вместо да разказваме целия виц, казваме само номера му и останалите се сещат кой е вица и си се радват. Гражданина мислейки, че ще развесели униформнените казал: - Сто и едно! - вместо със смях полицаите мигновено извадили палките и започнали да му отвръщат с побой! Гражданина извикал: - Чакайте бе хора, не ме бийте, спрете, защо!? - От 100 на горе са за полицаи бе, келеме! Днес излязох от къщи и срещнах съседката, която страшно много ми харесва, и тя ме погледна и ми се усмихна! Да, определено ми се усмихна! Това беше такова зареждане с позитивна енергия, че пътувайки за работа, аз греех направо. И даже хората по улиците ми се усмихваха, чувстваха моето настроение. Пристигнах в работата, а Генко ми каза: - Така ли ходиш по улицата? Вдигни си ципа! Учителката: - Иванчо, днес домашното ти е написано много добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?