Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Предимно облачно 8°
Върви Иванчо по коридора на училището и крещи: - Къде е логиката, къде е разумът... Среща го директорът и пита: - Иванчо, к`во ти има бе? Вървиш из коридора, по време на час, крещиш като ненормален, к`во става? - Кво става - отвръща Иванчо - пръднах в час и ме изгониха, а те останаха вътре. Къде е логиката, къде е разумът...
Иванчо и Марийка 4,607 прегледа
Следващ →

Още вицове

Вали проливен дъжд. По криволичещ път пътува старец с трабанче. Изведнъж насреща му изскача грамаден мерцедес, пълен с мутри. Дядото се панира, върти насам, върти натам, трабантът поднася, мерцедесът поднася, изскача от пътя и се преобръща няколко пъти. Излиза дядото от трабанта, приближава боязливо и пита: - Ей, момчета, има ли пострадали? Никой не му отговаря. - Да няма пострадали? Пак никой не отговаря. - Брей, да не се е претрепал някой? Тишина. - Остана ли поне някой жив? Гробно мълчание. Старецът изтрива потно чело: - Имах късмет тоя път! - Децата, които се учат за 4, 5 и 6, попадат в рая. А които се учат за 2 и 3 - в ада! - Госпожо, живи не завършват ли?!... Поликлиника. От психиатричния кабинет излиза докторът, спира минаваща медицинска сестра и пита: - Ленче, какъв ден е днес? - Първи ноември, ден на народните будители. А защо? - Говоря с един пациент и трябва да проверя дали се ориентира, кой ден е днес. Немски хумор 1. Който работи много, прави и много грешки... Избягвайте грешките... 2. Хубавото да си шизофреник е, че никога не се чувстваш самотен... 3. Мъдростта ме преследва, но аз бягам по-бързо... 4. Срещу любов от пръв поглед помага само вторият... 5. Всички искат да се върнат към природата, но никой пеша... 6. Не всичко, което има две бузи е лице... 7. Нямаме шансове, но ги използваме... 8. Не е достатъчно да нямаш собствено мнение... трябва да притежаваш и способността да не можеш да го изразиш... 9. Винаги има две мнения - грешното и моето. 10. Дълговете са единственото нещо, което човек може да прави без пари... Истината е най-скъпото нещо, което претежаваме. Нека я пестим! Марк Твен