Иванчо хвърлил око на Марийка и решил да покани целия клас на гости удома. Решили да се усамотят и отишли в тоалетната. Изведнъж майката на Иванчо отваря вратата и се хваща за главата:
- Иванчо, недей мами бос на цимента!!!
Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.