Вицет — Асеновград

Журналист интервюира овчар: - По колко килограма вълна дават овцете ви? - Кои - черните или белите? - Черните. - По два килограма. - А белите? - И те по два килограма. - А колко мляко дават? - Черните или белите? - Ами черните... - По два литра. - А белите? - И те по два литра. Журналистът е вече съвсем объркан: - Добре де, защо все питате - черните ли, белите ли... - Ами виж сега, черните овце са мои... - Така, добре... А белите? - И те са мои.

Професионални 04.10.2017 10,376 прегледа

Следващ →

Още вицове

Леонид Брежнев, главен секретар на ЦК на КПСС пристига на официално посещение в България. Част от програмата му включва посещение на музея в памет на Иван Вазов. Зад една витрина Брежнев съзира екземпляр от "Под игото". - Какво е това иго?! Кой се е осмелил да пише такива неща? - развикал се Брежнев. - Авторът да бъде наказан веднага! - Ама, другарю Брежнев, той е вече мъртъв! - стреснато отговорил Живков. - Тошо - усмихнал се сладко генсекът, - ей за това те обичам! Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина! В очакване на гостите Моше предупреждава жена си: - Можеш да сложиш на масата празничния сервиз, но не слагай сребърните прибори. - Мислиш ли, че гостите могат да ги откраднат? - Не, Сара, но могат да си ги познаят. - Скъпи, имаш ли мечта? - Имах преди. - А сега? - А сега имам теб. Всичко хубаво се постига с цената на голяма болка Никога не плачи за това, което не плаче за теб.