Котаракът Кънчо бил изпечен и опитен коцкар. Всички котенца все около него се навъртали и са били готови всичко да сторят за него. Останалите котараци само се облизвали и дерзаели. Един ден котараците се събрали и решили да го прецакат. Поканили го на купон. Напили го и го скопили. На другия ден котаракът Кънчо изчезнал. Няма го една седмица, две, три седмици. Не се появява един месец, три месеца. Котараците позавъдили по гадже, по две. Започнали да сменят и връткат между себе си котенцата. Настъпило блаженство за тях.
Не щеш ли на шестия месец котаракът Кънчо се появил отново и ги изненадал. Всички котенца си зарязали котараците и отишли отново при Кънчо. Пълен шах и мат. Котараците се събрали и отишли при Кънчо. Попитали го:
- Скопен си, не ти става, нищо не можеш да свършиш... Тогава защо си излязъл?
- Как защо? Излязъл съм да отказвам...
Офицер от отдела за борба с наркотиците отива в една ферма и иска да провери района за растения, от които може да се правят наркотици.
Фермерът казва:
- Няма проблем, сър, само не ходете в ей онова поле...
Офицерът избухва:
- Мистър, аз представлявам щатската власт!
И гордо вади значката от джоба си:
- Виждате ли тази значка?! Тази значка ми дава право да ходям където пожелая, за да си свърша работата! Навсякъде! Без повече обяснения и говорене! Ясно ли се изразазих!
- Окей, сър, - съгласява се фемерът - Можете да ходите, където си поискате,
След пет минути фемерът вижда, че офицерът бяга с пълни сили, а след него тича разярен бика. Постепенно бикът почва да го настига. Фермерът си захвърля инструментите и притичва след тях, крещейки:
- Значката! Покажи му шибаната си значка!