"100 крачета"
Сто крачета трополяха
по паркета у дома,
аз се вслушах, те се спряха
и настана тишина...
Пак задрямах, но ги чух,
мисля, че сега пълзяха,
аз напрегнах своя слух -
вътре в барчето ми бяха...
Скочих бързо на крака
и заварих ги във крачка -
как измъкваха сега
две по двайсет и стотачка...
Пак заспах, но сутринта
се огледах за крачкАта,
нямаше ги, ала с тях
и половината заплата...
И сега седя и мисля,
гледам дървеното барче,
те ли кинтите ми свиха
или просто много харча?!...
Малки пъргави крачка,
празна халба и капачка -
махмурлукът натежа
с две по двайсет и стотачка!
Жена се буди посред нощ и вижда мъжа й в кухнята пред хладилника, отваря вратата и пита:
"До Костенец ще ме закарате ли?", затваря вратата и мърмори:
"Добре, сега ще си хвана друго" и така няколко пъти. Жената отишла да спи, на сутринта отива в кухнята, хладилникът го няма, а на масата бележка:
"Заминах за Костенец".