Тъмна гадна мрачна ветровита студена (и квато още отрицателна друга) нощ се стели над София...Няма никой по улиците..Само един човек върви забързано занякъде. Изведнъж изскача крадец, настига човека и му вика:
-ДАЙ СИ ПАРИТЕ!
А човека:
-Абе ти знаеш ли кой съм?! Аз съм министъра на финансите...
Крадеца:
-...в такъв случай...ДАЙ СИ МИ ПАРИТЕ!
- Слънчице!
- Да, мечо?
- Ще станеш ли да направиш кафе, сладката ми?
- Разбира се, зайо!
- Благодаря ти, пиленце.
- Няма защо, златце.
- Обичам те, писе!
- И аз те обичам, пухчо!
- Чакай малко! Ти също не се сещаш как се казвам, нали??!