Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 25°

Животни

Гладен вълк броди из полето. По едно време вижда кон. - Ще те изям! - Не може - отговаря конят. - Защо пък да не може? - пита вълкът. - Защото съм кооперативен! - Че на мен какво ми пука? - Ами, ако изядеш кон на частник, той е сам. Ще те потърси малко да те убие и ще му писне. А в ТКЗС-то има 300 кооператори. Веднага ще те намерят! - Имаш право - казва му вълкът.- А как ще докажеш, че си кооперативен? - Ами на копитото имам печат, можеш да го видиш! Минал вълкът отзад, навел се, за да види, а конят му теглил такъв къч, че се свестил чак след два часа. Конят, естествено, го няма, а главата му ще се пръсне. "И за чий се заврях да гледам - мисли си вълкът - като и без това съм неграмотен?"
Оценка 4 от 1 гласа
Ловец с твърде богато въображение разказва на приятели как в неделя ударил заек и две яребици: - Стрелях само по една яребица, но падайки, тя се блъсна в летящата под нея и я повали на земята. - Гледай ти! - скептично се усмихва един от групата. - А кой знае как си ударил заека! - Там работата е съвсем друга - спокойно продължава ловецът. - Патронът ми бе с подсилен заряд и след изстрела пушката страшно ме ритна в рамото. Аз паднах и смачках с тежестта си бягащия край мене заек.
Оценка 0 от 0 гласа
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й. - Отче, припомнете си Псалм 129? - попитала монахинята. Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й. - Отче, припомнете си Псалм 129? - отново попитала монахинята. - Прости плътската ми слабост, сестро! - извинил се отецът. След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси! Нагоре ще откриеш благоденствие!"Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
Оценка 4 от 1 гласа
В гората настъпил пълен глад и лъвът като цар казал: - Отсега нататък всеки ден някой ще разказва виц и ако не се смее дори един от вас, ще изяждаме разказвачът. Първо било зайчето. Разказало невероятно смешен виц и всички животни се спукали от смях, само камилата не издала и звук. Не им било приятно, но нямя как. Изяли зайчето. След 3 дни камилата изведнъж избухнала в див смях. Попитал я лъвът защо се смее, а тя отговорила: - Схванах вица на зайчето!
Оценка 3 от 2 гласа
В гора настанал страшен глад. Лъвът събрал всички животни на съвет и казал: - Вече няма какво да ядем затова съм взел решение, всеки ден едно животно ще разказва виц, ако един от вас не се смее то този който е разказал вица ще бъде изяден. Започнал пръв заека да разказва всички се смяли на вица му само камилата не се смяла. Нямало как трябвало да изядат заека. На следващия ден започнал да разказва щрауса, никой не се смеел само камилата се смее като луда. Всички били много учудени и лъвът я попитал: - Защо се смееш на този толкова тъп виц, а вчера на смешния не се смя. Камилата спряла да се смее и казла: - Не се смея на този виц просто се сетих какво каза зайчето вчера.
Оценка 0 от 0 гласа
Два прилепа се събуждат посреднощ гладни за кръв: - Хайде за плячка! - казва единият. - Ааа, незнам, в тоя квартал се навъртат лоши типове. Мен ме е страх, нека утре вечер с другите, ще се наядем като свине. - Не ми трябват другите - казва първият и излита от дупката. След пет минути се връща целия в кръв. - Ооооо да не намери плячка? - пита страхливият. Другият го хваща и го води на входа на дупката. - Виждаш ли ей ония стълб? - Да. - Еми аз не го видях...
Оценка 0 от 0 гласа