Петък, 9 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 12°

Животни

Гладен вълк броди из полето. По едно време вижда кон. - Ще те изям! - Не може - отговаря конят. - Защо пък да не може? - пита вълкът. - Защото съм кооперативен! - Че на мен какво ми пука? - Ами, ако изядеш кон на частник, той е сам. Ще те потърси малко да те убие и ще му писне. А в ТКЗС-то има 300 кооператори. Веднага ще те намерят! - Имаш право - казва му вълкът.- А как ще докажеш, че си кооперативен? - Ами на копитото имам печат, можеш да го видиш! Минал вълкът отзад, навел се, за да види, а конят му теглил такъв къч, че се свестил чак след два часа. Конят, естествено, го няма, а главата му ще се пръсне. "И за чий се заврях да гледам - мисли си вълкът - като и без това съм неграмотен?"
Оценка 4 от 1 гласа
Отишъл някакъв да си купува коза. Гледа една мършава такава, на коза не прилича даже и решил, че е по-евтина и рекъл да пита за цената. Продавачът отговорил, че козата струва 300 долара. - Ти луд ли си, бе!? Ква е тая коза за толкова много? Глей ква е изморена. - Да ама я я удари между рогата. Ударил той козата между рогата, а тя: - Меее. - Кво толкова, вика "мее". Коза като коза. - Ама я я удари пак. Ударил я той между рогата и тя пак: - Меее. - А бе я не ме будалкай. - Не бе, удари я по-силно, ама яко. Ударил той с всичка сила, а козата: - Меее-сечина, ме-сечина, йойой, йойой...
Оценка 0 от 0 гласа
Двама приятели си говорели: - Абе, в къщи има много хлебарки. Всичко опитах, слагах отрова, пръсках ги, нищо не помага. - Пробвай да отидеш във всеки ъгъл на жилището ти и размахвайки ръце викай "Няма нищо за ядене! Няма нищо за ядене!" - при мен помогна. Прибрал се човекът, изпълнил заръката на познатия си и доволен си легнал. По едно време докато спял, усетил че някой му дърпа одеалото. Събудил се и тих гласец долетял до неговите уши: - Хазяин! Донесохме ти ядене!
Оценка 0 от 0 гласа
Едно коте се разхождало в парка, когато минало покрай едно езерце. То погледнало натам и забелязало във водата малка наденичка. Котето много се зарадвало и понеже водата била плитка то протегнало лапичката си, издърпало наденичката и я изяло. На следващия ден докато котето се разхождало, то пак погледнало в езерцето. Там имало друга наденица, само че по-голяма. Този път се наложило котето да пъхне целия си крак във водата за да я извади. След това я изяло. На следния ден нещата се повторили, но този път наденицата била огромна и била на дъното на езерото. Изглеждала много апетитна, но била толкова надълбоко, че котето наистина трябвало да се понапъне за да я извади, и тогава то паднало... Поуката от историята е: Колкото по-голяма е наденичката, толкова по-мокро е котето!
Оценка 5 от 1 гласа
На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета. - Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя. - Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките. - Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена. Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала: - Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке.
Оценка 0 от 0 гласа